Алекс я погледна и каза:
- Да. От малък се уча да го контролирам и вече мога. Мога да си казвам какво да правя, къде да отивам и кого да нападам.
Той погали косите на Хърмаяни и постави ръката си на едната и страна и каза:
- Спокойно. Няма да те нараня. Може и да стана звяр тази нощ, но умея да го контролирам по - добре от повечето върколаци. Не се страхувай.

Слава-богу той можеше да се конролира.Успокоих се малко и се сгуших в Алекс.
-Не се страхувам.Също така се радвам че умееш да се контролираш!Искаш ли да се поразходим навън.Виж слънцето как пече.Прекрасно време за разходка.А?-продумах аз.Времето наистина бе чудесно,а и не ми се стоеше затворена в една стая.

- Да разбира се, щом искаш ще излезем. Наистина е хубаво времето. Но не по - хубаво от теб сладката ми.
Той се наведе и я целуна и се усмихна като каза:
- Хайде да вървим.
Хвана ръката и и излязаха.