Забранената гора.

Admin Брой мнения : 168 Join date : 24.02.2011

Забранената гора беше най - тъмното, странно и забранено място в двора на замъка.

Слидеринката се магипортира в забранената гора.Тъй като още не бе запознала учебната година нямаха разрешение да влизат в замъка,но можеше да се разхожда спокойно в околието.
Брит закрачи през студената гора,покрита със сняг.Времето бе ужасно.Едвам виждаше заради студения вятър в лицето си,но момичето не се отказа и продължи,като пристигна на ръба на гората и се загледа в замъка.Да..още две години там и щеше да работи по професия.Брит се облегна на едно дърво и кръстоса ръце,а тъмночервени и коси се спуснаха надолу.Бе облечена с черно палто,дънки,ботуши и много сладка зелена шапка.Времето бе следобяд и момичето страшно се учуди че друго момче вървеше през двора към гората-все още не я бе забелязал.
-Здравей.-поздрави тя,когато той застана до нея и го погледна в очите.Усмихна се-беше го виждала предишните години в училището,но знаеше само че е от Слидерин и е в нейния курс.

Майкъл умираше от скука. Нямаше какво да се прави в замъка, нямаше какво да се прави и на двора и реши да посети забранената гора. Беше доста студеничко, но той се беше преметнал с мантията си и си беше облякъл едно яке отгоре и му беше топло. След малко разхождане из гората забеляза едно момиче, което познаваше от миналите години. Не се бяха запознавали по именно, но по физиономия се познаваха и се поздравяваха от време на време, когато се подминаваха. Тя беше от неговият дом и учеха в един курс и той често я засичаше в общата стая, да стои сама. Явно беше един от малкото слидеринци, които си нямаха приятел или приятелка. Е и Слоун беше така, за това нямаше смисъл да и се смее. Напротив той седна до нея и също я поздрави. Очите и го хванаха в капана си и той започна да се опитва да избегне погледа и с красивите и сини очи. Косите и бяха спуснати и покриваха раменете и. Красива гледка за очите на шестокурсника. Той започна малко да овърта, но се осмели и започна да говори.
- Аз съм Майкъл... Слоун. - той сведе поглед и се беше изчервил съвсем леко и каза - Майкъл Слоун. Приятно ми е.
Той изчака да види как ще приеме идиотщината от негова страна Британи.

Двамата седнаха един до друг на студената пейка и Британи забеляза че шестокурсника отбягваше погледа й.Май се беше засрамил.Но защо?Слидеринците не бяха срамежливи-дори напротив страшно прикачливи и дори понякога дразнещи.Но Брит никога не е дразнила някой с поведение си,за разлика от останалите.Просто гледаше само себе си,не останалите.
Беше й странно как така той е бил в замъка,нали не се допускаха ученици по това време на годината в него?Но се осъзна през краткото мълчание че той се беше представил,а тя още не.
-Аз се казвам Британи Аш Дженкинс.Не сме имали досега удоволствието да се запознаем поименно.-тя му намигна закачливо,спомняйки си как се бяха поздравявали от време на време и се бяха засичали.Момичето се загледа в красивите му черти-имаше доста здраво тяло и прекрасни коси.Имаше чувството че се е разхубавил още повече след последния път когато се бяха видели.Или просто тогава не гледаше на него по този начин,в който го виждаше сега.
-А какво те води насам?-попита тя като го погледна с любопитво след което извади пръчката си и направи магия за топлина,която се разнесе навсякъде около тях и й стана приятно.

Слидеринеца и се усмихна и отговори:
- Еми реших да се поразходя малко и без това умирам от скука, а и трябваше да се разхладя малко.
Той започна да попива всяка част от тялото и с поглед и тя изтръпна леко при нежният допир на дланта му върху нейната. Тя го погледна леко изненадано, но все така очудена и той каза:
- Нищо лично. Просто ръцете ти са толкова нежни, а ти самата си толкова красива, че не мога да издържа на желанието си да те докосна.
Отговора му беше доста забавен, но пък за слидеринец това беше доста добро решение и доста добър начин да избегне това, което всъщност целеше. Хитро както винаги. Доста хитър си беше наистина Слоун. Никой не можеше да го надмине, ако се опитваше с хитрост да застигне целите си. Ръката му стоеше все така върху нейната, а тя просто го гледаше и красивите и зелени очи срещнаха неговите кафеви, но също така дълбоки като нейните. Явно това, което направи Майкъл беше изненадващо за хубавицата, но наистина не можеше да издържи на красотата и. Искаше я на всяка цена.

Британи гледаше изумено и засрамено.Защо той се държеше така?!Хвана я за ръката и я погледна в очите с лукава усмивка.Мм,може би си мислеше че ще му се даде много лесно.Тя отдръпна леко ръката си от неговата с начумерена усмивка-беше го харесвала много преди,а и сега.Но не можеше да си признае.Тя гледаше в земята,не и към него.Майк я привличаше с всичко в себе си,но не искаше да я мисли за толкова лесна,че веднага ще попадне в прегръдките му.Не. Трябваше да я иска.Наистина да я иска и то много.И тогава,след като се помъчи малко щеше да се отдаде.Защото колкото и на студенокръвна да се правеше,тя не можеше да пренебрегне чувствата си.
Загледа го опиянено в очите и се покашля.
-Кхъм..-след това което каза слидеринеца честно не знаеше вече какво да каже и затова просто каза:-Студено е.-тя се сгуши в рамото му,като лека усмивка се прокрадна на лицето й.Чудеше се как ли ще реагира.

За съжаление на Майкъл тя се беше отдръпнала при първият му опит за флирт, но той не мислеше да се откаже. Щеше да я получи на всяка цена и щеше да прави опити, докато не я получеше цялата само за себе си. Започна да духа по - силно и тя се изкашля, а след това се облегна на него. Той се усмихна. Следващият опит приближаваше. Той свали якето си и и го подаде и каза:
- Така ще ти е по - топло, нали? Тогава го облечи.
Тя се облече, но той не я остави и продължи да се опитва. Тя отново се беше облегнала на него опитвайки се да се стопли още, но той преметна бавно ръка през рамото и и след миг вече я беше прегърнал. Сега да видим реакцията ти.

Британи го погледна.Явно си мислеше че ще стане толкова лесно.Хаха.Все пак бе от Слидерин и такова поведение бе съвсем нормално за момчета от нейния дом,които я сваляха.Но дали щеше този път да се поддаде?Може би с него беше по-различно.
-Благодаря ти,Майкъл.-каза тя,сгушена в якето.-Странно е времето тук.Няма ли да ме поканиш на гости у вас?Все пак не сме напълно непознати и имаме време за губене.-Тя го гледаше с лукава усмивка,кръстосала ръце под якето на момчето.Знаеше какво щеше да си помисли,че може би иска от него.Но просто искаше да се махнат от проклетата студена гора някъде заедно,за да си поговорят.

Майк я погледна. Разбира се че щяха да отидат у тях. Па нали нямаше никого? Нали живееше сам? Хайде тогава.
- Хайде идваш ли Британи?
Тя се усмихна и се изправи и той я поведе.
- Внимавай, защото там не е за момиченца.
Каза насмешливо слидеринеца и тя направи смахната физиономия. След малко Майкъл и Британи застанаха пред замъка и Майк каза:
- Еми да се магипортираме. Подай ми ръка.
Момичето го погледна и направи поглед казващ "Няма да стане Слоун". Момчето малко се нацупи заради поредният неуспешен опит, но те все пак се магипортираха в лондон.

» Забранената секция