Езерцето!.

Тук беше мястото където преспокойно можете да идвате да си говорите или плувате.

Професор Крийт беше излязъл да се поразходи малко преди да си легне. Умираше от притеснение, защото наближаваше деня. Денят в който щеше да започне учебната година с новият си директор, а именно Алекс. Той познаваше доста добре зоната, защото той самият беше ученик тук до преди година. Искаше да разходи малко крайниците си, защото когато седнеше на височайшата маса щеше да се схване на мига. Кестенявите му коси бяха леко разрошени, но Алекс така беше по - готин. Той видя един камък точно до езерото и реши да поседне. Камъкът се оказа много студен, но върколакът не усещаше почти нищо. След 3 дни щеше да има пълнолуние и той отново щеше да приеме животинската си форма, която доста си харесваше. Вълкът в него започна да бошува, но той го оспокои. След миг видя фигура разхождаща се и идваща точно към него. Явно беше момиче, лутащо се около езерото и Алекс се зачуди какво ли прави тук ученик, преди да започне годината. Тогава видя красивите и коси развяващи се на фона на вятъра. Те го заплениха веднага. Алекс спря да мисли за друго и се взря в приближаващото момиче. Нямаше търпение да се запознаят.

Реших да се разходя покрай езорото.Това място ме привличаше още от първи курс...Незнайно защо.Не бе заради езеряните.Тези ''тъпи и смотани'' същества(както ги наричах аз)не ми понасяха.Вечерта бе тиха и приятна,звездите покриваха цялото небе.Прекрасно време за разходка.След няколко дни щеше да започне учебната година и трябваше да съм седми курс.Сякаш бе вчера,когато зърнах Хогуортс за първи път,когато за първи път щастливо седнах на масата на Грифиндор,когато получих първият си Изключителен.Колко бързо минаваше времето...Как ми липсваха тези дни...Косите ми се развявяха на фона на вятъра.Унесена в мисли неочаквано зърнах настоящият директор на училището-самия Алекс Крийт!Усмихнах се някак дяволито и се запътих към него.Той гледаше в захлас.Не се учудих,когато се почвявах всички ме гледаха така-сякаш съм модел от корицата на списание или някой плейбой.
-Здравейте директоре-казах ласкаво аз.Момчетата обожаваха този глас-Аз съм Хърмаяни,Хърмаяни Грейнджър от Грифиндор.

Наистина беше момиче и наистина беше ученичка. Грифиндорката прихвана вниманието на Алекс, още в мига когато я видя. Той се изправи очтиво и започна да я гледа като глупак. Тя леко се усмихна и той сведе поглед, като съвсем лека роменина се появи по страните му. Грейнджър се представи, но Алекс не го направи, защото тя знаеше името му.
-Ъъъ... - идиотски започна той. Не знаеше какво да каже, а мислеше само за красивите и очи, коси и всичко останало в нея и накрая изръси - Красива си, Грейнджър.
"ИДИОТ" - помисли си Крийт, когато осъзна каква простотия е казал. Той сведе леко поглед и изчака реакцията на седмокурничката.

Исках да му отговоря "Това го знам.И други момчета са ми го казвали."Но си замълчах и леко се изчервих.Комплимент от директор,досега не бях получавала.Изведнъж ми хрумна идиотската идея да го целуна.Той бе толкова красив и привлекателен...След това като истинска глупачка се доближих до прелестното му лице и...го целунах.Изучавах устните му,сладки като шоколад.Целувката продължи няколко секунди,докато неучаквано се удръпнах.Исках още,още и още целувки,но не исках да изглеждам като влюбена глупачка.Момчето гледаше смаяно към мен.Изчервих се като домат от този поглед...от този поглед който никога нямаше да забравя...от този прекрасен поглед.Ако някой ни бе видял щеше да ми излезе прякор.Също така да засрамя Алекс...нещо което неисках.Изтърсих нещо такова:
-Виж,аз...съжалявам за постъпката си.Неисках да става така! -бях си позволила да му говоря на "ти".Понечих да тръгна към замъка,но Алекс неочаквано ме хвана за ръката.

Алекс затвори очи за миг. Хърмаяни беше се приближила, а приближаването премина в целувка. Тя изучаваше устните му, а той я оставаше да прави каквото си поиска. Той само вдигна бавно ръка, за да погали косите и, но тя изведнъж се отдръпна.
-Виж,аз...съжалявам за постъпката си.Неисках да става така!
Алекс я погледна очудено. Първо постъпката и, малко или много му харесваше, но не беше редно. Второ, тя си беше позволила да му говори на ти, а той си мислеше че учениците ще имат малко повече уважение към директора. Този път обаче той направи изключение, защото наистина седмокурсничката явно го привличаше или поне малко беше хлътнал. Той само я погледна, а тя се беше изчервила и руменината предаваше още повече красота на лицето и. Тя понечи да тръгне към замъка, но Крийт я хвана за ръката. Незнаеше защо, просто истинкт или го искаше. Той не я пускаше и каза:
- Стига Хърмаяни. Няма за какво да тръгваш. И без това вече го направи, така че нищо не може да се върне назад. А и да си призная... - директора направи малка пауза и съвсем тихо със сведен поглед каза - Малко ми хареса.

Гледах супер засрамено.Ако родителите ми разберяха за постъпката ми,щях да изхвърча от Хогуортс.Щях да се върна вкъщи и да скучая.Нямаше да правя магии,да се виждам с другите грифиндорки,просто да живея един обикновен,"мъгълски" живот.Имах чуството че сърцето ми ще изскочи.
-Стига Хърмаяни.-продума директорът-Няма за какво да тръгваш. И без това вече го направи, така че нищо не може да се върне назад. А и да си призная...Малко ми хареса.
-Прав си,вече го направих.Времето назад неможе да се върне...дори с времеврът.Поне не в моя случай...-изглеждах като някоя глупачка,готова да се вгмурне в езорото от срам.Но нямаше да го направя,не бях толкова зле...Затова вдигнах гордо глава и заявих-Мисля че трябва да се връщам в замъка!

Алекс я погледна и каза:
- Не няма нужда. Може да останем тук сами, двамата, на саме.
Той се приближи бавно към нея и хвана ръката и.
- Какво правиш? - попита го момичето гледайки го недоразумяващо.
- Опитвам се да стигна до сърцето ти.
Глупав и идиотски отговор, но точно това се опитваше да направи Крийт. Той приближи бавно лицето си до нейното и погали косите и. След това постави ръка на лицето и. Беше студено, но толкова нежно и спокойно, че и той дори не можеше да се сдържи. Вече устните им бяха на около милиметър, а те се гледаха влюбено. Накрая Алекс го направи. Целуна я и то продължително, а не както преди малко. Целуваше я страстно и тя отвръщаше на целувките му. Устните им се докосваха непрекъснато, а езиците им се бяха почти вкопчили един в друг галейки се.

Целувките му,ласките му...всичко бе като приказка за Грейнджър."Дано това не бе сън от който рано или късно ще се събудя!"-мислех си аз.При мисълта за това корема сякаш ми се преобръщаше.Устните му бяха толкова прекрасни.Прегръдките му,ласките му бяха изпълнени с любов и нежност.Познаваха се само от час,а вече се целуваха.Незнаеха почти нищо един за друг."Но ако ме използваше,но ако бях само играчка в ръцете му,която скоро ще захвърли и ще забрави!"тези мисли скоро спряха да ме измъчват,защото се оставих напълно в ръцете на Алекс...Погалих косите му които ми се сториха меки като коприна.

Алекс я целуваше ли целуваше, а тя галеше косите му, както и той нейните. След малко обаче те се пуснаха, без да имат голямо желание и той си пое дълбоко дъх. Тази целувка му беше отнела напълно дъха, но му хареса ужасно много. Той я видя че леко трепери, но наистина си беше студеничко. Обгърна тялото и с ръце и я притисна към себе си.
- Е, по - топло ли ти е?
- Прекрасно е! - прошепна нежно момичето и Алекс отново я целуна.
- Искаш ли да ми кажеш нещо за себе си? Нещо интересно?

Усмихнах се и започнах с "разказа" за себе си:
-Родена съм в Ню Йорк.Семейството ми е много богато,имаме огромно имение с градина,басейн,гаражи,тенис кортове и огромен персонал.Лесно може човек да се загуби в него,ако за първи път взиза.Момчетата много ме харесват,но никога не съм имала сериозна връзка.Единствено веднъж в пети курс се бях влюбила,в един от Слидерин.Но скоро осъзнах че това е грешка и го зарязах.На момчето не му пукаше...но това е дълга история.Още нещо искаш ли да разбереш за мен?-попитах със същият ласкав тон от преди малко и потрепнах.Времето започна да застудява,и въкреки красивите звезди на небето рекох-Искаш ли да се пребираме в замъка?А по пътя ти ще ми кажеш нещо интересно за теб.

Той се усмихна и хвана ръката и. Виждаше че трепери за това я притисна към себе си и тя се сгуши в него. Топлината от тялото му започна да затопля и нея и те се отправиха към замъка.
- Еми няма много интересни неща за мен. Роден съм в Годрикс Холоу, но се преместихме в Лондон, майка ми и баща ми са магьосници, но вече не са живи и съм... - сега дойде времето за двете неприятни новини. Нямаше смелост да и ги каже, но трябваше. - ... върколак и също така смъртожаден.
Ето така завърши Алекс. Знаеше че тя сега ще избяга и няма да иска да го види повече, но трябваше да познава истинският Алекс, а не някой глупак, страхуващ се от същността си

Чуствах се ужасно.Та той бе върколак и смъртожаден.За миг помислих за бягство,тъй като замъка бе доста близо,а и тичах бързо.Но не исках да постъпвам като онези малки страхливи шестокурстнички,които бягаха като чуеха върколак и смъртожаден.Много ме заболя,червата ми сякаш се преобръщаха вътре в мен...От сбъднатата приказка не остана почти нищо,само един кошмар.Защо трябваше да се забърквам с Алекс?Защо,защо?Бях като крехка играчка в неговите ръце,просто една наивна седмокурстничка...Която едва,едва навлизаше в света на "големите",както понякога казваше баба.Отново се сгуших в него и попитах нещо което той неочакваше тъй като направи гримаса:
-Аз съм Ордена,ако има битка какво ще направиш с мен?Ще ме убиеш ли?

Алекс я погледна. Тя се беше сгушила в него, което му беше малка утеха от това, което и каза.
- Аз съм Ордена,ако има битка какво ще направиш с мен?Ще ме убиеш ли?
"Как може да си го помислиш?" - помисли си Крийт и я погледна тъжно.
- Не, разбира се. Ако има битка между смъртожадните и ордена, ще направя всичко възможно да не бъдеш наранена, засегната, нападната или нещо подобно. Сега ти си моето момиче и никой няма право да те наранява.

Думите на Алекс ме успокоиха.Разбира се можех да се бия срещу смъртожадните.Но това че ще направи всичко възможно да съм добре,и по-точно да остана жива ме караше да се чувствам по-добре.
-Радвам се-отвърнах простичко аз.Вече бяхме стигнали до замъка,и ни лъхна потъл въздух.Годината все още не бе започнала и нямаше ученици по коридорите.Бяхме сам-сами в Хогуортс(ако изключим от списъка домашните духчета де)-Е сега на къде?-попитах закачливо аз.

Алекс се усмихна.
- На къде ви се ходи госпожице грейнджър?
Тя го погледна и той каза:
- Честно незнам къде да отидем. Ти реши.

Прекосихме Голямата зала.Сами в огромният замък.Имаше много места на които можехме да отидем.След кратко мислене реших.Погледнах го и отново се усмихнах.
-Може в Нужната стая...или пък в спалнята на директора-в очите ми се почви едно игриво пламъче-Е къде искаш?

Той се усмихна на хитростта на момичето.
- Хайде да отидем в кабинета ми, госпожице Грейнджър.
Той и подаде ръка и тя я пое и те тръгнаха. Минаха покрай кабинетите на повечето учители, видяха Филч, който отново се надяваше да са ученици, влезли без предупреждение и позволение и да ги нахука и стигнаха до кабинета.